Съвременният методологичен подход в областта на реставрацията е ориентиран главно към консервация in situ както на зидани конструкции, така и на декоративни съоръжения като мазилки, мазилки, мозайки и всички орнаментални елементи на античната архитектура. В миналото практиката е била тези артефакти да се премахват, деконтекстуализират и транспортират до музея, като често се използват антикварни методики, като например дори произволни реконструкции и създаване на тематични колекции от декоративни репертоари, разделени по видове.
През последните десетилетия по-голямата част от работата е свързана с „реставриране“ на стари, често историзирани намеси, като се прави опит да се предложат по-добри условия за опазване, да се премахнат неподходящи подпори, като например бетонни конгломерати, и да се направи опит за пресъздаване на оригиналния контекст в музея, когато това е възможно, като се посредничи между „старото“ и настоящето по обратим и разпознаваем начин съгласно принципите на съвременната реставрация, винаги придружена от мултидисциплинарна научна подкрепа. Що се отнася до новите открития, съвременната практика на консервация in situ изглежда незаменима днес и освен облагородяване на археологическата зона, тя предвижда спешни операции директно по време на разкопките, за да се предотврати деградацията, дължаща се на променящите се химически и физически условия на находките, последвани от планирани операции по поддръжка.