Съвременният методологичен подход в областта на реставрацията е ориентиран главно към консервация in situ както на зидани конструкции, така и на декоративни съоръжения като мазилки, мазилки, мозайки и всички орнаментални елементи на античната архитектура. В миналото практиката е била тези артефакти да се премахват, деконтекстуализират и транспортират до музея, като често се използват антикварни методики, като например дори произволни реконструкции и създаване на тематични колекции от декоративни репертоари, разделени по видове.
През последните десетилетия по-голямата част от работата е свързана с „реставриране“ на стари, често историзирани намеси, като се прави опит да се предложат по-добри условия за опазване, да се премахнат неподходящи подпори, като например бетонни конгломерати, и да се направи опит за пресъздаване на оригиналния контекст в музея, когато това е възможно, като се посредничи между „старото“ и настоящето по обратим и разпознаваем начин съгласно принципите на съвременната реставрация, винаги придружена от мултидисциплинарна научна подкрепа. Що се отнася до новите открития, съвременната практика на консервация in situ изглежда незаменима днес и освен облагородяване на археологическата зона, тя предвижда спешни операции директно по време на разкопките, за да се предотврати деградацията, дължаща се на променящите се химически и физически условия на находките, последвани от планирани операции по поддръжка.
Aenean sollicitudin, lorem quis bibendum auctor, nisi elit consequat ipsum, nec sagittis sem nibh id elit. Duis sed odio sit amet nibh vulputate cursus a sit amet mauris. Morbi accumsan ipsum velit.
