проф. д-р инж. Добрин Денев е строителен инженер, роден през 1946 г., възпитаник на Висшия институт по архитектура и строителство (Виас, сега университет – УАСГ), София през 1972 г. Професионалната му кариера е свързана със същото висше учебно заведение, където постъпва като преподавател в катедра “Геотехника” през 1975 г. Водил е учебни занятия по дисциплините “Земна механика и фундиране” и “Строителна екология”. В 1990 г. придобива научната степен “доктор”, след което е избран да доцент, а в 2011 г. и за професор към същата катедра. Бил е последователно Декан на факултет и Ректор на университета, както и Председател на българското дружество по геотехническо инженерство. Автор е на много статии, учебници, учебни програми и проекти. Интересите му към историческото материално наследство датират от същото време. Има няколко реализирани решения за строително-реставрационни работи, между които проект за укрепяване на скалния масив на известния Мадарски конник. Член е на инициативния комитет по възстановяване на Базиликата в Плиска. С темата “Дворец на Константин Велики до Костинброд” се занимава от 2010 г., като е изнасял доклади, свързани с нея, на три различни конференции, автор е на няколко аналогични статии, както и на монографията “Константин Велики и пътят към бога” (2026 г.).
За римския император Константин І Велики е писано много и съответно се знае много, но има един въпрос, който все още се счита за не добре изяснен – той се отнася до това къде е роден Константин, най-малкото защото, това кое е родното му място, все още е повод за спорове и претенции – от страна на няколко селища на Балканите като например Ниш, Пирот и др. Към тях можем да причислим и София. Причината е, че историческите извори не са достатъчно категорични по тоя въпрос. Настоящият доклад е базиран на археологически данни и публикации в авторитетни издания (Енциклопедия Кеймбридж напр.), представлява опит да се внесат още информация, а и възможна логика по темата, като фокусът на вниманието е Костинброд, където все още се намират останки от резиденция на Константин. Интересно е, че планировката на тази резиденция отразява (т.е. материализира) тогавашни астрономически познания и по един дискретен начин символизира пътя на християнството. Още по-интересно е, че там са запазени ясни следи от очертанията на голяма църква, която заради геометрическите си параметри и ориентацията с достатъчно основания може да бъде преценена като Първа християнска църква в България.
