Творчеството на един от най-големите български строители, работили през втората половина на ХIХ в.- финалният преход към новобългарската архитектура. Работата на първомайстор Генчо Кънев (1829-1890г.) отразява онази съществена симбиоза, наречена „дух на епохата“, която превръща сградите му в ценни паметници на българската архитектурна история. Творчеството му включва десетки строителни обекти. Създадената от него още преди Освобождението форма на организация на архитектурно-строителното дело доказва, че българското развитие през втората половина на века се реализира в синхрон с европейското.
