Каним Ви на 27 юни от 13:30 часа на официалното откриване в Читалище „Васил Петлешков“, гр. Брацигово на изложбата „Архитектура за образование и култура“, която е специало подготвена от арх. Белин Моллов за ФОРУМ „БРАЦИГОВО – КАМЕННИЯТ ПОТОК НА ВРЕМЕТО“ и представена в тридесет табла с негови акварелни картини и информация за историята на сградите и техните архитекти.
Изложбата ще може да бъде разгледана в Читалище „Васил Петлешков“, Брацигово до края на месец юли тази година.
АРХИТЕКТУР ЗА ОБРАЗОВААНИЕ И КУЛТУРА
УЧИЛИЩА, ЧИТАЛИЩА, БИБЛИОТЕКИ, ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕНТРОВЕ
Архитектурното наследство ни пренася очарованието на отминали епохи, възпитава и създава самочувствие за принадлежност към сътвореното от нашите предшественици
Идеята на моите изложби е да се провокира интереса към архитектурни паметници, сгради и ансамбли, които пренасят очарованието на отминали епохи, възпитават и поддържат чувство на принадлежност към средата в която живеем. Всяка сграда, която днес ни възхищава и ни кара да се чувстваме горди, че сме родени и живеем в този град има своя история и съдба. Тя е създадена от вдъхновението на някоя творческа личност, човек за който трябва да знаем, да си спомняме и да почитаме. Темата за образованието и средата в която се извършва то ме вълнува сериозно не само като архитект, но и като баща и дядо и преди всичко като българин, който се интересува от историята и постиженията на нашия народ в тази област.
През 1885 година всяко българско село е давало мило и драго за да има училище. Тогава бедният български народ е намирал средства за училище с настоятелство. През 1887 г. България е наброявала 3,15 милиона население, а училищата са били почти толкова, колкото са сега. В годините след Освобождението, заможните българи са дарявали значителни средства и полагали големи грижи за откриване на нови училища, за строеж на училищни сгради с архитектура и оборудване следвайки по примера на най-добрите европейски образци, за намиране на учители и тяхната издръжка, за изпращане на млади хора в чужбина, за да получат по-високо образование и т.н. През 1891 г., се появяват първите преки данни за образованието по света, които показват, че по ниво на грамотност на младежите, постъпващи в казармата, България заема 13 място в света. През 1911 година, вече 37% от новобранците в армията са грамотни – ниво, което е най-високо на Балканите, по-високо от Италия, и доближаващо това на Австро-Унгария. През този период ролята на българското училище е не само да образова, но и да възпитава.
Ние българите можем да се радваме и да се гордеем много с безценно архитектурно наследство в областта на образованието. Символично е, че след Освобождението Нова България влиза с възторг в Европа, като инвестира най-много средства, умения и усилия преди всичко в училища, читалища, библиотеки, театри… Създават се традиции по европейски еталон и се очертават насоките за развитие през следващите години. Формира се архитектурната среда на образователния процес, която възпитава младите поколения в стремеж за знание, демократична култура и ценности за свобода, равноправие и плурализъм. Днес отново живеем във време на големи промени и предизвикателства. Отново българското образование се стреми да достигне ниво, което може да се сравнява с това в развитие страни. Обществото има нужда да преосмислим пространствата, където протича образователният и възпитателен процес, където очакваме децата и младежите да се превръщат в интелигентни и можещи хора. Време е да започнем да осъвременяваме българското образование не само от гледна точка на архитектура и технологично обзавеждане, а и от гледна точка на цялостна визия за развитие, изучавайки добрите практики от миналото и настоящето, но със знание и поглед в бъдещето.
арх. Белин Теохаров Моллов
Експерт с 50 годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Роден е в Русе през 1946 г. и се дипломира като архитект в София през 1969. Има международна квалификация по териториално и селищно устройство, местно и регионално управление, стратегическо планиране и устойчиво градско развитие. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“. Бил е зам. министър на МРРБ, съ-председател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник на Министъра на РРБ, преподавател по урбанизъм.
