Спазването на канона в храмовата декорация е съхраняване на живата връзка с нашата духовна традиция. С приемане на християнството от Византия през 864 година у нас навлиза цялостна строго определена система за декорация и изписване на храмовете, наречена „Византийски канон“. Тази система превръща интериора на църквата в умален модел на Вселената, където всяко изображение и сцена имат точно определено място. Прозорците имат своето важно, символично значение в този канон, те са източникът на живата динамична светлина, която оживява стенописите и мозайките. И тук, техниката на стопеното стъкло, със своята специфика, без наличието на метална връзка /оловна или медна/ между отделните елементи позволява направата на композиции с християнска символика, през които светлината минава равномерно.
